Какво се случва, ако не плащаш данък сгради

Защо данък сгради не е просто формалност

Данък сгради – известен още като годишен данък върху недвижимите имоти – е един от основните местни данъци, които всеки собственик на имот в България е длъжен да плаща. Той се дължи ежегодно на общината, в чиято територия попада имотът, и е предвиден в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

Макар да изглежда като незначително или рутинно задължение, неплащането на данък сгради не остава без последствия. То може да доведе до натрупване на лихви, административни санкции, принудително събиране, запор на сметки, ограничения в разпореждането с имота и дори принудителна публична продан.

Целта на тази статия е да разгледа в дълбочина и с професионален поглед какво се случва при неизпълнение на това задължение, какви са правните механизми за събиране, как се изчисляват лихвите, кои институции участват в процеса и какви малко известни, но важни последици може да произтекат от неплатен данък сгради.

Какво представлява данък сгради и кой е длъжен да го плаща

Данъкът върху сградите е годишен имуществен данък, който се начислява върху сградите, построени върху земя в урбанизирана територия, както и върху незавършени сгради, които са достигнали степен на завършеност над 50%. Дължи се от собствениците на имота, независимо дали живеят в него, отдават го под наем или го използват за бизнес цели.

Ставката на данъка се определя от общинския съвет и обикновено варира между 0,1% и 0,45% от данъчната оценка на имота. Плащането се извършва в четири равни вноски – до 31 март, 30 юни, 30 септември и 30 ноември. Ако данъкът бъде платен изцяло до 30 април, се ползва отстъпка от 5%.

Важно е да се знае, че дори ако сградата не се ползва, или е в лошо състояние, данъкът продължава да се дължи, освен ако не е подадено изрично заявление за освобождаване при определени условия (например при необитаемост, разрушение, културна ценност и т.н.).

Какво се случва, ако пропуснеш срок за плащане

Неплащането на данък сгради до крайната дата не води автоматично до тежки последици, но започва да тече законна лихва. Според действащото законодателство, върху просрочени задължения към бюджета се начислява лихва в размер на основния лихвен процент (ОЛП) плюс 10 процентни пункта. Лихвата се изчислява всеки ден, докато трае забавянето.

Така дори при привидно малка сума, в рамките на няколко години може да се натрупа значителен дълг. Например при дълг от 200 лв. за данък сгради, неплатен в продължение на 5 години, крайният размер с лихвите може да надхвърли 350–400 лв.

В същото време, при забавяне с една-две вноски, общината рядко предприема незабавни мерки за събиране. Обикновено се изчаква натрупване на дълг или се изпраща уведомление до длъжника, което напомня за задължението.

Административно производство и принудително събиране

Ако дългът не бъде платен доброволно, общината има право да предприеме административни действия за събиране. Това става чрез службата по приходите към съответната община или чрез НАП, ако местната администрация е делегирала събирането.

Процесът протича по следния начин:

1. Изпращане на покана за доброволно изпълнение – документ, който напомня за задължението и дава последен срок за доброволно погасяване

2. Акт за установяване на публично задължение (АУПЗ) – официален документ, с който се установява дългът и се дава възможност за възражения

3. Издаване на изпълнително основание – ако длъжникът не плати или не възрази, започва принудително изпълнение

Какви мерки може да предприеме общината или НАП

Когато задължението е признато и не е платено, могат да се приложат следните принудителни мерки:

• Запор на банкови сметки – дори при малки суми, данъчната администрация може да наложи запор чрез банки

• Запор върху трудово възнаграждение или пенсия – работодателят получава нареждане да удържа дълга

• Запор и възбрана върху имота – имотът може да бъде вписан в Имотния регистър с възбрана, което блокира всякакви сделки с него

• Опис и публична продан – при високи суми и пълно бездействие, може да се стигне до принудителна продажба на имота от публичен изпълнител

Важно е да се отбележи, че принудителното изпълнение не изисква съдебно дело, тъй като данъчните задължения са публични по закон и подлежат на директно изпълнение от приходната администрация.

Ограничения при сделки и прехвърляне на имота

Ако дължиш данък сгради, дори и малка сума, това може да блокира продажбата, дарението или наследяването на имота. При сделка с нотариус, той е длъжен да изиска удостоверение за липса на данъчни задължения, без което не може да се изповяда сделката.

В случай че има дълг, може да се направи удържане от продажната цена, или сделката да бъде временно спряна до изчистване на задълженията. Това важи особено при ипотека, дарение или включване на имота в дружествен дял.

Любопитно е, че някои банки отказват да финансират имот с неплатен данък сгради, тъй като това представлява правен риск и утежнява ипотечното обезпечение.

Дългосрочни последици и опасности от системно неплащане

Натрупването на неплатени данъци с годините може да доведе до:

• Завеждане на дело за несъстоятелност при фирми

• Загуба на имот чрез публична продан

• Лоша данъчна репутация, особено при юридически лица

• Невъзможност за участие в обществени поръчки, търгове, субсидии или европейски програми

Въпреки че данък сгради е относително нисък, дългосрочното му игнориране може да има финансови и правни последици, несъизмерими със стойността на задължението.

Има ли давност за неплатените данъци?

Да, съгласно Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), задълженията за данък сгради се погасяват с 5-годишна давност, считано от 1 януари на следващата година след годината, в която е трябвало да се плати.

Пример: ако не е платен данък сгради за 2018 г., той се погасява по давност на 1 януари 2024 г.

Но има уловка – всяко действие по събиране (покана, запор и др.) прекъсва давността и започва нов срок от 5 години. Така дългът може да остане активен десетилетия, ако периодично се извършват действия по събиране.

Какво да направим, ако сме забравили или пропуснали да платим

Ако установите, че имате неплатен данък сгради, най-добре е:

1. Да посетите местната общинска дирекция по приходи и да поискате справка

2. Да проверите задълженията си онлайн (ако общината предлага такава услуга)

3. Да погасите дълга доброволно, като използвате отстъпката при еднократно плащане

4. При невъзможност – да поискате разсрочване, което е възможно при доказани финансови затруднения

В някои случаи се предоставя и възможност за опрощаване на лихвите, особено при дългогодишни задължения или по инициатива на общински съвет.

Данък сгради не е за пренебрегване

Макар на пръв поглед да изглежда като незначително годишно задължение, данъкът върху сградите има важна роля в местното управление и финансова стабилност на общините. Неплащането му не само води до нарастващи лихви, но може да породи правни и икономически пречки, които да повлияят негативно върху личните или бизнес решения на гражданите.

Отговорното отношение към данъчните задължения не е само въпрос на закон, а и на гражданска култура, прозрачност и предвидимост в личния живот. Затова най-добрата стратегия е редовно проследяване и навременно плащане, което гарантира спокойствие и избягване на излишни усложнения.